обсебено от силата на злото,
егоизма и страха.
Тогава Всевишният го дарява със Своята Любов,
която покръства
сърцата и носи мир и надежда."
Предсмъртно послание към света на папа Йоан Павел Втори
Ако сте ранобудник и птиците не са ви безразлични, можете да станете очевидец на зрелище, от което да ви спре дъхът? Някоя сутрин между б и 7 часа небето над вас ще е почерняло от десетки хиляди птици, събрани в плътен черен облак с формата на диск с диаметър 200-300 метра. Те всички едновременно издават монотонен гърлен крясък, пляскат шумно с криле й-изпълняват фигури от висш пилотаж в съвършен синхрон помежду си. Птиците се групират и прегрупират след изпълнението на всяка фигура. Дискът се разтяга, сгъстява, върти се в спирала, разслоява се на противоположни потоци, които се усукват един около друг и отново се разпадат, за да се организират в нови вихрови движения. Облакът от птици изглежда течен и като по дадена команда изведнъж започвала ври и кипи. Неописуемо зрелище... Тази гледка може да ви стъписа, да ви се стори дори зловещата ви навее асоциации "ала Хичкок", но всъщност вие присъствате на създаването на "метеорологичен бюлетин", предназначен за птици. Обикновено това струпване на хиляди птици и необикновеното им поведение се наблюдават при предстояща промяна на времето, рязко застудяване или рязко затопляне. А смисълът е:
Не само че имат понятие, но и умело използват знанието си за него. Например делфините при лов на мигриращи пасажи риба (в конкретния случай кефал) правят всичко възможно да оградят една част от рибите и да ги отделят от пасажа. След отделянето на кефалите някой сякаш им изключва съзнанието: те изведнъж "оглупяват". Загубват ориентация, координацията им се разпада. Превръщат се в лесна плячка, нещо, което е било трудно постижимо докато са били в големия пасаж. Критичната маса на големия пасаж е "служела като щит на отделните екземпляри. Установено че критичната маса, която позволява на един пасаж кефали да предприеме дългия преход на миграцията и нейните рискове, е с дължина петдесет метра, ширина двайсет метра и дебелина два метра - горе- долу колкото един басейн с олимпийски размери. Само пасаж с такива и над такива размери може да осигури качеството колективно съзнание. По-малки- те пасажи, както е видно от примера, не са в състояние да постигнат тази върхова форма на вида.
Слонският конгрес
И още един пример за приложение на познанието за критична маса - този път при слоновете. В Намибия през миналия век слоновете били подложени на безогледно, тотално унищожение заради бивните. В продължение на един месец всички оцелели слонове от този ареал, се събрали в една долина - били стотици, хиляди. Изследователите не разбрали смисъла на този "слонски конгрес", но след време забелязали, че новородените слончета са без бивни и че повечето са близнаци (нещо изключително рядко сред слоновете). Появата на тези нови качества, колкото и невероятно да звучи, се дължала на някакво "решение", взето от колективния разум на слоновете.
Замисълът на
"слонския конгрес", изглежда, е бил достигането на критична маса и
включването на колективния разум като крайна мярка за спасяване на
популацията.Може ли да считаме, че феноменът критична маса е действащ фактор и при вида Нomo sapiens? Има ли случаи, при които е наблюдавано съзнателно струпване на стотици, на хиляди човешки индивиди с цел постигане на критичната маса на вида?
Чудото във Фатима
На 13 февруари т.г. католическият свят се раздели завинаги със сестра Лусия, монахинята, известна като "Жената от Фатима, която е разговаряла с Дева Мария". Сестра Лусия бе неразделна част от събитието, прочуто като "Слизането на Богородица във Фатима" или "Чудото във Фатима". Казват, че това е най-известното чудо,- изпратено от небесата, което и до ден днешен си остава пълна загадка. В науката няма никакъв коментар, нито пък опит за рационално обяснение на явлението. Ето как е описан случаят в алманаха на необяснимите явления през XX век "Отвъд границите на възможното", съставен от Ричард Лазарус (изд. през 1994 г.)."На 13 май 1917 г. три деца, които пасли овце край малкото селце Фатима в Португалия, станали свидетели на появата на призрака на красива жена. И трите деца по един и същи начин видели светещо облаче, което се появило над един стар дъб, а на неговия фон - златистата фигура на млада жена, която им казала, че Господ ги е избрал за свои посланици и те са длъжни да идват на това място на 13-о число на всеки месец до октомври. Децата възприели светещата фигура на Света Дева Мария. Децата – Лусия дос Сантос била на 10г., а другите две деца – братче и сестриче, Франциско и Хасинта Марто - съответно на 9 и 7 години, веднага се прибрали в домовете си и разказали всичко на родителите си. Изумените родители решили да отидат на 13-о число на следващия месец на посоченото място заедно с децата. Те не били Сами: около 15 души местни жители, до които достигнала мълвата за случилото се, се събрали на 13 юни под стария дъб, за да видят призрачното видение. И отново само трите деца видели ясно появяващата се пред тях фигура на жена, а всички останали видели само едно странно светещо облаче, но пък чули съвсем ясно някаква дивна музика да се лее от небето. Мълвата за странните неща, които се случват в селцето Фатима всеки месец на 13-о число, се разнесла бързо из цяла Южна Португалия и на всяко следващо 13-о число тук се събирали все повече и повече хора. Никой освен трите деца-избраници не виждал нещо повече от светещото облаче, но пък всички чували дивната музика, която се леела над цялата околност.
Около тази история се вдигнал толкова голям шум, че на 13 октомври на мястото край стария дъб се събрала тълпа от около 70 000 души, които се надявали да видят живото доказателство за съществуването на Господ. Още повече че Богородица била казала на децата, че на тази дата ще се появи за последен път и ще им съобщи нещо от изключителна важност.
Времето в този ден се оказало мрачно, валяло и хората били мокри до кости, но гъстите облаци изведнъж се разнесли и се появило ослепително слънце, преливащо във всички цветове на дъгата. После се чул не много силен гръмотевичен трясък и на небето се появила ослепителна ивица светлина, толкова ярка, че хората не можели да гледат в нея. Но това, което се случило после, било още по-невероятно. Слънцето изведнъж започнало да описва кръгове, разпръсквайки наоколо преливащи се разноцветни лъчи. После "слязло" ниско, до самата земя, и пак се издигнало високо нагоре като топка. Всичко това едновременно и плашело, и извиквало възторг сред множеството. Някои от присъстващите изпаднали в безсъзнание, други крещели от страх, а останалите паднали на колене и започнали да се молят. След своя "танц" по небето слънцето осветило събралите се хора с неестествено ярка светлина и се върнало на обичайното си място. Дошлите на себе си хора забелязали, че намокрените им от дъжда дрехи са съвършено сухи.
Събитията, случили се във Фатима, повече никъде и никога не са се повторили..."
На следващата година двете по-малки деца (братчето и сестричето) били покосени от грипната пандемия, разразила се през 1918 г. Лусия се научила да чете и пише. изложила писмено тайните, поверени й от призрачната жена на последния ден от техните срещи, и постъпила в манастир. Третата от тайните, известни днес като "Трите пророчества от Фатима", се отнасяла лично до съдбата на папа Йоан-Павел Втори и съдържала предупреждение за атентата срещу него на 13 май 1981 г.
Митът за числото тринайсет
Днес, от дистанцията на 88 години след Чудото във Фатима; след потвърдените от историческите събития на XX век пророчества: избухването на Първата световна война", Втората световна война, създаването на ядреното оръжие, атентатът срещу папа Йоан- Павел Втори и др., и от позицията на безпристрастни изследователи можем да направим извода, че тези "срещи с Богородица" са имали за цел да съберат колкото се може повече хора на едно място, за да се достигне и надхвърли критичната маса на човека. Очевидно това е числото 70 000 души или малко над него. Събраното множество, подчинено на една мисъл, на една идея - "да видят живото доказателство за съществуването на Господ", е отключило онази върхова форма на биологичния вид, която видяхме И в примерите по-горе - колективното съзнание. . Именно колективното съзнание е станало проводник на поредицата от необикновени, мистични възприятия в този знаменателен ден. Необикновеното поведение на слънцето и на хората е аналогично на необикновеното поведение на птиците, когато се събират, за да получат своя "метеорологичен бюлетин или пък на необикновеното поведение на слоновете, когато се събират на своя "слонски конгрес". Единственото рационално обяснение, което може да се даде по отношение на събитията във Фатима, е, че някой или нещо по-мъдро от нас, простосмъртните хора, е искал да ни подскаже числото на човешката критична маса и пътят до върховата форма на вида - едно качествено по- високо ниво на възприемане на информация направо "от извора", от единното енергоинформационно поле на нашата планета.А що се отнася до числото тринайсет - натрапчивото му повторение: всеки месец само на числото тринайсет срещи на децата с призрачното видение; покушението срещу папата на 13 май; дори смъртта на сестра Лусия - на 13 февруари, също носи някакво скрито послание. Може би не се шегува писателят Габриел Гарсия Маркес, като казва: "Ние здравата наплашихме белите хора с числото 13, така че сега можем да го ползваме по всяко време за директна връзка с Бога..." Суеверните небивалици, издигнати като бариера между хората и числото тринайсет, сигурно си имат сериозна причина. И тя вероятно е да няма достъп човешката глупост до Морето на познанието, до чистата информационна енергия. Но това вече е друга тема.
